УРОКИ….

"Уроки" идва от старославянската дума „урокъ“, която първоначално означавала:
 • казано слово
 • наречено нещо
 • заклинание или наричане
 • определена съдба или нареждане …Пу-Пу⚜️..Имало едно време, чедо… още от старо време, когато хората повече усещаха, отколкото мислеха, се знаеше за едно тихо, невидимо нещо – уроките.

Не се виждат те, не се пипат… ама се усещат. Като полъх студен в топъл ден. Като сянка, дето минава през душата ти, без да я викаш.

Едно време бабите казваха: „Не е хубаво много да се хвали – че очи има навсякъде.“ И не от лошо го казваха. Защото не всеки поглед е мек. Има очи, дето тежат. Има мисли, дето бодат като трън.

Уроките най-често идват тихо. Някой те погледне, хареса ти се, възхити се… ама без да знае, без да иска – вземе ти нещо от силата. Особено при децата – най-чисти са те, най-лесно ги лови. Затуй им връзваха червен конец, малко да ги пази, да ги държи тук, при себе си.

А ако те урочасат… няма веднага да разбереш. Ще ти стане едно тежко. Главата ще натежи, сърцето ще се свие, нищо няма да ти върви. Сякаш някой ти е угасил светлината отвътре.

И тогава се отиваше при баба. Не при коя да е – при онази, дето „знае“. Тя не пита много. Само те поглежда, въздъхва леко и казва: „Уроки са, чедо.“

Слага вода в една паница, прекръства я тихо… не всичко се казва на глас. Капва, шепне, понякога с лъжичка, понякога с въгленче… И докато работи, усещаш как нещо от теб се отлепя. Като мъгла, дето се вдига от полето.

И накрая ти казва: „Ходи си. Леко ще ти стане.“
И наистина – олеква. Не защото магия е направила… а защото е върнала равновесието ти. Понякога думите лекуват. Понякога вярата. Понякога просто нечии чисти ръце.

За защита ли питаш? Има си начини. Червен конец – не е просто конец, а спомен, че си пазен. Синьото око – да връща тежкия поглед обратно. Чесънче, билка, молитва… все малки вратички към светлината.

Ама най-силната защита, чедо… тя е вътре в теб. Когато сърцето ти е спокойно и мисълта ти е ясна – нищо не може лесно да те стигне.

Затуй хората едно време не само се пазеха… те и внимаваха. Да не гледат с лошо, да не мислят с тежко, да не говорят без мярка.

Защото уроките не са само нещо, което идва отвън. Понякога… човек сам може да се урочаса, ако забрави да бъде добър – и към другите, и към себе си.

Така са казвали старите хора.
А те… рядко говореха напразно.И аз от опит знам…пази се!